Д  И  Н  А  М  И  К  А

 

ЦЕНТЪР ЗА ПСИХОТЕРАПИЯ, ПСИХОЛОГИЧНО И

ПСИХИАТРИЧНО КОНСУЛТИРАНЕ

 

 

Начало
Терапия и консултиране
Проекти
Обучения
Екип
Психичното
на фокус
Обяви
Координати
English
Français

 

 

 

 

 

 


Защо децата харесват карнавалния празник на страшните чудовища?

(Още един поглед върху Хелоуин)

Христиана Симеонова

Нощ, изпълнена с малки и големи скелети, духчета, вещици, чудовища, зли герои … Това не е само част от страховита детска фантазия, а все по-навлизащата и у нас практика да се отбелязва деня на Хелоуин, познат още като празника на Вси Светии.

Смята се, че Хелоуин произлиза от древен езически келтски празник, свързан с душите на мъртвите. По-късно той е вплетен в католическата християнска религия чрез сливането с деня на Вси Светии и деня на Всички души. Отбелязва се предимно в западните англоезични страни, но става все по-популярен по целия свят.

Празникът предизвиква множество противоречиви реакции относно религиозните си и културни измерения. Сериозни полемики възникват и по въпроса как празнуването му се вписва в тенденциите на комерсиализацията и глобализацията на света. По-дълбокият поглед към маскарадността със скелети и духове ни отпраща и към въпроси около мистиката на смъртта, живота след смъртта и отвъдния свят.

Защо децата харесват да се превъплъщават в страшни или лоши герои?

Детето се плаши от страховитото, но в същото време носи любопитство и е привлечено от него.

Страшните същества, с които децата избират да всяват ужас в нощта на Хелоуин, често са зли герои от известни фолклорни приказки от целия свят. Децата харесват да се превъплъщават в приказни лоши и опасни герои. По улиците и на детските карнавали често ще срещнем вещицата (от „Хензел и Гретел”, „Снежанка”, „Златокоска”, „Магьосникът от Оз“ и др.), вълка (от „Червената шапчица”), едноръкия капитан Хук (от „Питър Пан”), великана (от "Малечко-Палечко") и още много магьосници, човекоядци, дяволи, духове, вампири, таласъми и т. н.

Част от тези страшни истории и герои отразяват дълбоките страхове от различните етапи от развитието на детето – ранни страхове от изчезване, разпадане, разлагане, от това да бъдеш изяден, погълнат, разкъсан, преследван, както и по-късни страхове - да бъдеш отнет или изоставен от родителите си, страхът от раздяла, загуба и т. н. Една от популярните героини от много приказки – злата вещица, Баба Яга – въплъщава дълбоките несъзнавани страхове на децата - че ще бъдат отнети от семейството, угоени и изядени.

Влизайки в костюма, детето се потапя в света на страшилищата по един сетивен и конкретен начин. Това, което е било далечно и плашещо, става по-близко и малко по-познато. Когато детето само влиза в ролята на страшното чудовище, среща отблизо това, от което се страхува. То сякаш овладява силата и мощта му, като по този начин го контролира и неутрализира заплахата.

Често злите същества притежават магични възможности – те летят, те се вселяват, приемат различни образи, с които децата се асоциират и така получават тяхната сила и мощ. На фантазно ниво реализират потребността си от власт и всемогъщ контрол.

Друг начин да се неутрализира заплашителността на съществото е то да бъде преобразено като симпатично, сладко, мило създание. Така големият страшен паяк се превръща в малко сладко паяче, таласъмът - в симпатично еднооко човече, а вкусни лакомства се приготвят с форма на прилепи, паяци, вампирски зъби и пр.

Чрез ролята на лошия герой детето намира начин да изрази и онези свои страни , които са „лоши”, агресивни и неприемливи, да „вентилира” разрушителни пориви. Очакванията на родителите, нормите на културата и цивилизацията стесняват силно пространството на детето да се среща с преживяването си, че не винаги е добро, че носи завист, алчност, разрушителност. При маскарадния празник това се случва в един игрови вариант, „от дистанция”, на ужким, в дефинирани граници – ясно е, че се случва на определен ден, място, време. Детето има възможност да се срещне и да се „заиграе” с тези плашещи или „лоши” страни, които носи.

Популярната за Хелоуин игра „лакомство или пакост” (“trick-or-treat”) позволява да бъдеш за определено време непослушен, да правиш пакости, за които да не бъдеш наказван (при предварително определени граници).

Малко и за превъплъщенията на възрастните

В нощта на Хелоуин възрастните също се „заиграват” и са изкушени да облекат костюми на скелети, духове, дяволи. Тази маскарадност комуникира една от най-мистичните и непознаваеми за човека теми – темата за смъртта, мъртвостта, отвъдния свят. Интересът, влечението и страхът от смъртта и задгробния свят е присъствал по един или друг начин в живота на всички общества – от древността до днес - чрез митологии, религиозни и окултни практики, вярвания, ритуали, обичаи, суеверия и пр.

В маскарадните фестивали със страшни костюми намират израз архаичните страхове от зли магии, заклинания, проклятия и пр. Според една от версиите, корените на Хелоуин са свързани с древните вярвания на келтите, че на този ден (в нощта срещу келтската Нова година) се отваря границата между света на мъртвите и живите и душите на умрелите се връщат на земята да търсят живи тела, в които да се вселят. С цел да се предпазят, хората се обличали в най-страшни костюми, за да приличат на мъртъвци.

В подготовката за празника възрастните често се впускат в детайлна и прецизна визуализация (чрез грим и дрехи) на избраните страшни образи като достигат до впечатляваща реалистичност. На този процес може да се погледне като опит за справяне с ужаса от представата на човека за разлагащото се след смъртта тяло и плът, за биологичния разпад на живата материя. Това, което ужасява, чрез изрисуването му и превръщането му в „своеобразно изкуство”, става временно малко по-контролирано и малко по-поносимо.

Като цяло превъплъщенията в роли на лоши, опасни и агресивни герои, позволяват на човек да влезе в досег с тъмни и неизследвани територии от своята личност, в които да разбере нещо за себе си, да усети как се чувства в една непривична роля – на страшен, брутален, опасен, зъл, прелъститетелен и т.н. Играта със страховити костюми отразява освен страховете и разрушителните пориви, който носим. Културните и социални норми не толерират такива страни и прояви в нас и те често остават неизразени, потиснати или контролирани.

Какви рискове носи превъплъщението чрез костюма на страшилището?

Децата лесно преминават границата между фантазно и реално. С порастването тази ключова способност за разграничение постепенно се развива, но съществува риск детето да пренесе фантазията в реалността и да нарани другия. Има опасност да се създаде илюзията, че това, което всъщност е фатално и смъртоносно, не може да навреди. Риск от загуба на критичност в преценката съществува особено в игри като „лакомство или пакост”.

Тъй като при детето доминира нагледно-образното мислене, то може да влезе чрез костюма в ролята по твърде конкретен начин, а не чрез въображението на приказката. В приказките се срещат страховити чудовища, вещици, великани, но те са в сферата на представите и фантазията. Това се случва чрез думите и въображението - като си представяш какво е да си мястото на героя, а не по конкретен начин, в който ти ставаш героя.

Един от проблемите е липсата на история и контекст около избирания страховит образ. Поради наситения нагледно-образен материал на грима и костюма и липсата на история има риск в представите и паметта на детето образите да останат накъсани и частични, без да се интегрират добре в цялостния му опит.

Отсъствието на ритуал или обичай също може да бъде проблем. Само обличането на костюма, без свързването му с определен обичай и вписването му в рамките на културна традиция и вярвания, не позволява осмисляне на една по-обща идея и символика на празника.

Рискове се крият и при липсата на добре поставени граници в играта със страшното - кое е позволено като пакост, докъде се простира забавлението и кога се навлиза в границите на другия – риск да обидим, наскърбим, нараним другия.

Как да избегнем рисковете?

Много важно е по какъв начин детето ще се идентифицира с лошия.

Ценно би било избраният лош герой да е част от история или приказка. В приказките има развитие, което позволява на детето - сливайки се с героя - да изпита и да „премине” през различни емоционални състояния. Така детето се среща с различни развръзки, решения и последици на ситуацията. Приказният герой се изправя пред изпитания, които са символичен аналог на онези, през които детето ще преминава по пътя към зрелостта. Чрез историята и поуката детето овладява страха и научава житейски урок.

В заиграването на детето със страшния герой е важно и присъствието на възрастния, който го придружава в разбирането и осмислянето на плашещото в историята. Това става чрез назоваването и описанието (използването на думите и езика), а не само чрез визуалното буквално възпроизвеждане на страховитото (образа). Така, с помощта на възрастните, отделните частични възприятия на детето се обединяват в едно цялостно възприятие и преживяване.

В игрите със страшни номера е полезно децата да бъдат стимулирани да са креативни, изобретателни, духовити, да бъдат повече в във въображаемото, символичното и хумора, а не в буквалното.

Интересен е фактът, че в нощта на Хелоуин често оживяват и много от приказните герои, извън сферата на страшното - Батман, Супермен, Зоро, Снежанка, Рапунцел, Пепеляшка и още принцеси, феи, красавици, вълшебници, ангели, животни и много други любими персонажи. Децата разпростират фантазията си отвъд конкретния смисъл на празника като влизат и в костюми на добри и красиви герои. Празникът заприличва на карнавал, маскен бал. Така сякаш детето връща баланса между тъмната и светлата страна на живота. Напомня ни за потребността си от повече пространство за среща с желаните фантазии, за нуждата от идентификации с магични същества, с всемогъщи фигури и идеализирани образи.


Октомври 2016


Creative Commons License Съдържанието на този сайт се разпространява под условията на Криейтив Комънс лиценз.